top of page
Die LiteraturResidenz
mit Svetlozar Zhelev fand vom 19.05 - 28.05.2022 in Deutschland statt.
IMG_8145.HEIC
IMG_8025.HEIC

Писане за устойчив живот

Записки от едно пътуване във времето, пространството и литературата

 

В историческата наука, завършил съм история, всеки текст или дискусия започват с уточняване на понятийния апарат. Много е важно, когато се използва една или друга дума, понятие, идея или концепция, то и двете страни участващи в разговора, или автор и читател, да влагат в тях едни същи значения. Само един пример - за разминаването в това, което влагат историците в османско владичество, османско присъствие и османско робство, и от друга страна, което българския народ, през литературата, опакована като исторически факт, нарича турско робство. Но не това е темата на този текст, а устойчивостта. Пътувайки по пътищата на Германия, срещайки стотици хора, се замислих какво влагам аз, и какво биха разбирали хората, в тази дума. Наблюдавах пейзажите, короновани от стотици перки за възобновяема електрическа енергия, малките приказни градчета по поречието на Рейн, с техните покрити със соларни батерии покриви, и си казах: ето това е устойчивост. Мисълта за отпечатъка, който всеки от нас оставя върху природата, с всяко наше действие или бездействие, с отговорността или безотговорността ни. Климатичните промени, глобалното затопляне, възобновяемите източници на енергия, постепенното преминаване към тях, рециклирането, отношението към околната среда, залесяването, минималния въглероден отпечатък, опазване на горите и водите, животинските видове и популации, се превърнаха в символ на устойчивото развитие и заявка за бъдещето на човешкия род. Когато говорим за устойчивост, ние тръгваме от миналото и паметта, и  действаме в настоящето, с мисъл за бъдещето. 

Гледах крепостите и замъците, надвиснали над завоите на величествената река, охраняващи къщите, градовете и хората, стъпили здраво върху скалите и вкамененото минало, и отправили взор напред, все още силни и крепки, блестящ пример за силата на градежа. Египетските пирамиди, хилядолетните зикурати на Месопотамия, величествените градове на маите с техните гонещи небето стъпала и стълбища, пробиващите небосвода кули на Ангкор Ват и Бурубудур, всяка една от техните застинали в миговете си на величие монументални изражения на силата на човешката енергия, воля, гений и ум, ни дават силата да  живеем с вяра в успеха и трайността на делата ни. Но дали камъкът и граденото с него е символ на възможността за практическа вечност, от гледна точка на един кратък човешки живот? Само построеното с ръцете ли остава? Или всичко е само суета? 

Преди години и на български език излезе книгата на Алан Уайзман „Life after People”, по която и National Geographic Television направи страхотен сериал. В нея се разглежда хипотезата, какво, как и за колко време ще се случи, ако в един момент, за един миг, изведнъж, всички хора изчезнем от лицето на Земята. Какво ще стане със сътвореното  през хилядолетията от човешката цивилизация? Прочетете тази история. Ще ви накара да се замислите дълбоко за смисъла на живота, който сме издигнали в култ – да построим колкото може повече неща, да оставим нещо след себе си, къща, предприятие, бизнес, храм, чешма или гробница. Да оставим отпечатък по повърхността на времето. А знаете ли какво очаква всяко едно дело на човешките ръце? Разпадане, сливане с природата, със земята, връщане към първичното състояние на света, без човешкото присъствие и мания за върховенство над всички видове, сили и богатства на планетата. И то в рамките само на 200 години. А след хиляда години нас все едно няма да ни е имало никога. През тези двеста години зеленината ще завладее градовете и магистралите ни, язовирните стени ще се срутят без постоянната поддръжка, колите ще изгният и ще се разпаднат в ръжда, сградите ще се слегнат под тежестта на една биомаса, която ще завладее всяка пукнатина, ще си извоюва обратно всичко, завладяно преди това от човека. Вълци, мечки и лисици ще бродят по улиците на градовете ни, който ще се превърнат просто в хълмове, покрити с треви, храсти и дървета, по тях ще растат цветя, в техните цветове ще жужат пчели, и нищо няма да напомня за биологичния вид, позволили си да повярва в своята божествена предопределеност. Може ли да се случи това? Да, би могло. Природен катаклизъм или причинен от човека апокалипсис, много варианти има за това да изчезнем от сцената на живота на планетата. От метеорит до драстично повишаване на нивата на океаните, причинено от глобалното затопляне, през увеличаване на слънчевата радиация при супер изригване на слънчева маса, екстремни климатични промени и свръх урагани, избухването на дремещите вулкани, та до ядрен апокалипсис, причинен от човешкото заслепяване от власт и лудост. Да, хармонията и балансът, в които живеем с планетата, са много крехки, и лесно може да преминем от страната на изчезналите видове, част от които ние самите сме изтребили. Толкова е важно да говорим за устойчивост. Но това е само една част, една страна, един елемент от понятието „устойчивост“. 

Всичко това ми минаваше през главата, докато наблюдавах сменящите се картини на пейзажа от прозореца на влака, пръснатите по бреговете на Рейн градчета – Бинген, Еренфелс, Асмансхаузен, Лорх, Бахарах, Кауб, Обервезел и Санкт Гоар, замъците Райнщайн, Нолиг, Щалек, Пфалцграфщайн, Гутенфелс, Шьонебург и Кац, само част от приказните места от двете страни на реката, и то още преди да си стигнал Кобленц. Очаквах да видя, подготвен от прочетеното за тази красива жп линия и маршрута ни, „Скалата на Лорелай“. Между другото добрата информационна подготовка, четенето и придобиването на знания за местата, градовете, историята, които ще посетим по време на всяко пътешествие, правят удоволствието от него още по пълно, а насладата максимална. Но това е кратко отклонение в полза на литературата, особено ако почетете и художествен текст за тези места, истории и хора. Да се върнем към Лорелай. Сигурен съм, че сте чували това име. Дали от древните германски митове и предания, например „Немските сказания“ на братя Грим, в блестящия превод на български език на Цочо Бояджиев, дали от приказките и адаптациите, издавани през годините, една от любимите ми книги в детството беше именно една такава книга, събираща легенди и митове от средновековието от крал Артур, през Лорелай и Хамелнския ловец на плъхове, до Робин Худ, или през операта на Вагнер. Легендата за Лорелай, звучи от векове в душите ни, за силата на любовта и отмъщението, двете най-важни движещи сили в човешката история. И ламтежът за власт над другите, разбира се. Тук, обаче, е мястото за важен урок. „Легендата“ за Лорелай, възпята от Хайнрих Хайне и Вагнер, в операта му „Рейнско злато“, през 19 век, е всъщност измислена и създадена по-малко от  век по-рано от немския поет и писател Клеменс Брентано. И дори творци като гениалния френски поет Гийом Аполинер и руския композитор Дмитрий Шостакович пишат стихове и музика за нея. Днес, всеки счита тази легенда за древна и смята, че се корени в германските легенди и предания. Но не. Ето как работи мита. Понякога той така силно превзема въображението ни, че изтласква историческата истина и факт като нещо ненужно и ирелевантно. Понякога литературната измислица има силата на исторически факт. И онова, което поколения смятат за средновековна класическа легенда, всъщност се оказва едва ли не съвременна изработка. Има и много други подобни литературни мистификации. 

Дали пък точно литературата, музиката, изкуството въобще, не са онези най-важни елементи от „устойчивостта“, не са ли те вечните и непреходни ценности, историите, които ни учат, обогатяват, правят ни по-добри, вдъхновяват, въздигат, носят паметта на поколенията, предават знанията, лекуват страховете ни, докосват ума и сърцата ни, засилват емпатията, съпричастността, и в крайна сметка – ни правят човеци? Бих се подписал с две ръце под това. От най-древни времена разказването на истории, още от пещерите, около огъня, когато след тежкия ден на ловуване и търсене на прехрана, в думите на „живите книги“, онези одарени с таланта да помнят и разказват историите, паметта на племето, са лекували умората, успокоявали страховете от зверовете и природата, учили са и са облагородявали предците ни, предавали са уменията и достиженията на прадедите, за да бъдат развити, и стъпили върху техните рамене да достигаме следващата, още по-висока, цел в израстването ни като човеци. Благодарение на словото, човешката цивилизация е достигнала до тук, където сме днес, и за добро, и за лошо. Разказването около огъня е дало възможност да се възползваме от познанието на тези преди нас, и да го надграждаме, писаното слово е дало възможност да разпространим знанията си, да събираме опита на много племена и хора, на много епохи и да си предаваме информацията много по-успешно. А с откриването на способ лесно, бързо и евтино писаното слово да се тиражира многократно, то става достъпно за всеки, който може да чете. Навсякъде. И отново се връщаме в Германия, за да почетем този, който е в основата на тази революция, която прави устойчиво развитието на цялата човешка цивилизация, демократизира знанието и разширява кръга на човешкото въображение, и географски и социално - политически, и ни дава възможност, в крайна сметка, да достигнем Космоса. Неговото име е Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, по-известен като Йохан Гутенберг. Той е роден, и създава своята първа печатница именно в град на река Рейн – Майнц. Винаги казвам на студентите ми, че за хората, които се занимаваме с книгоиздаване, да посетим Музея на Гутенберг в Майнц е истинско поклонение. Понякога точно такива революционни изобретения са онези камъчета, които отклоняват колата на историята от утъпканите коловози на консервативното и правят скок в човешкото развитие и цивилизация. Мога да сравня изобретението на печатарската машина с използването на огъня и откриването на колелото. Доколко книгите и литературата са онзи елемент на изграждане на обществото ни, което прави възможно Ренесанса, развитието на науката, демократичното образование, достъпа до знания за всички грамотни, социалните революции, правата на човека, лозунги като „Свобода, равенство, братство“, националния романтизъм и осъзнаване, полетите на въображението, мечтите да докоснем небето, и в крайна сметка да стъпим на Луната. Всичко това е получило своя почти неусетен тласък, един размах на крилата на пеперуда, в далечната 1452 година, тук в Майнц, по поречието на Рейн.

Писането и четенето се превръщат в ежедневие, в истинска енергия на прогреса и перпетуум мобиле на човешкото развитие. Истинската литература, не говоря само за високата такава, а и за жанровата, която изпълнява своите функции, носи послания, осмисля, учи, разказва, дава емоционални и човешки познания, кара ни да съпреживяваме и чувстваме, отваря светове и други животи,  смисъл и разбиране за важността на всичко това, прокламирано от хората на Ренесанса и Просвещението, от нашите възрожденци. Без книгите ние ще потънем в мизерията на духа, унижението и робското разбиране за незначителност, и агресивното скотско поведение на егоистичните, комплексирани, без етика и морал, фанатични и отричащи всичко извън тях орди, които гледаме през телевизионния екран и живота ни. Защото „голи са без книги всички народи“. Вярвам в бъдещето ни, в силата на книгата да учи, да променя, да развива, да докосва, да разкъсва, да боли, да дава, да освобождава. Такива книги искам да се четат, тези книги искам да се обсъждат. Четенето не е панацея само по себе си. Разбирането за неговата важност и смисъла му, ще излекува обществото ни. И да, книгата е моят символ за устойчивостта ни, обединяващ в себе си знание и морал, вдъхновение и свобода, воля и сила, въображение и емпатия. Четенето ни носи стимулация на мозъка, намаляване на стреса, добиване на познание, обогатяване на речника, подобряване на паметта, придобиване на по-добри аналитични умения, подобрение на фокуса и концентрацията, развитие на умението да се пише, и не на последно място, спокойствие, хармония и баланс. 

За мен лично, именно тази хармония и баланс представляват устойчивото съществуване. Наричам го „бавно живеене“. Дори първата книга, сборник с мои и на приятели текстове, която издадох беше „За бавното живеене и насладата от живота“. Всичко тръгна от един текст, който написах в уморената неудовлетвореност на една неделна вечер, след като за двата „почивни“ дни трябваше да прочета 7 книги, по работа – за рецензиране, или ръкописи за издаване, и го направих. Поне две от книгите бяха страхотни, а аз, бързайки, дори не успях да им се насладя, минавайки през тях на пета скорост, необръщайки достатъчно внимание и неопитвайки пълния им вкус, така както обичам. Ето го и него, в последствие превърнал се най-неочаквано за самия мен, в манифест на бавното живеене за много хора в България. 

„Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме.

Съгласен съм напълно с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията.

Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа, в каквото и да е, от секса през политиката до ежедневието и бита, водят до неприемлива загуба на човечност.

Ние дори играем на бързо някоя игричка в метрото, прочитаме няколко страници, послушаме някоя песен в Spotify. Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, в нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие? Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество.

Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота.

Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така. Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота, оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. За това гласувайте и променяйте, бавно – революциите са идейни, качествените промени на обществото, манталитета, мисленето са еволюционни.

Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг. Това е моята платформа. Спокоен и изпълнен с красиви мигове ден.“

В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, от опити да бъдем навсякъде и да направим всичко, ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените ни постижения, хората, който са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото, губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита, „а какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“ Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо или не? Да пожертвам ли времето си или вниманието си, или нещо материално за приятел? Всеки ще каже „ама разбира се, веднага!“. Хайде помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението ни към близки и приятели, в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“. В такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а в неизпитването на удоволствието от това, което имаме, тази пустота и незадоволеност, която ни дава усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме през глава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов, всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опитът да съблазним някой човек заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите, или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново бързайки да постигнем целта, сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ, ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба изпива щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.

Но нека се опитаме да го изживеем тук и сега. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас. Нещата, които обичаме, които ни зареждат, хората които си струват, нещата които сме постигнали по пътя си до тук, да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие, колкото може повече. Това ще ни донесе чувството за пълнота, за завършеност и съвършенство и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях. Моите са четенето на книги, срещите с приятели и пътуванията.

Попътувахме заедно, приятели, по поречието на Рейн, през градове и тучни ливади, лозя и пасбища. Под погледа на замъци и времето, на хората и книгите. Това пътешествие продължава до края на живота ни, във всеки един миг от нашето съществуване, в търсене на същата тази хармония и баланс в ежедневието. 

Ето това е моето разбиране за устойчивост. А вашето?

И накрая, както в края на всеки сборник, който издавам, и на много от текстовете, които съм изписал, бих искал просто да ви препоръчам 5 книги, който смятам за важни стъпки към устойчивостта. Само ще ги изброя, но целия този текст е вдъхновен от тях, като идеи, емоции, опит, емпатия. Прочетете ги и вие, няма да загубите нито миг, всеки миг с тях ще бъде чиста печалба.

  1. „Хубаво, чисто, справедливо“ на Карло Петрини

  2. „Пусни народа ми да кара сърф“ на Ивон Шуинар

  3. „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари

  4. „Към езерото“ на Капка Касабова

  5. „Времеубежище“ на Георги Господинов.

И всяка книга с поезия, която съм прочел през живота си. Поезията е концентрацията на живота, Вселена и всичко останало. Космическото ядро, което съдържа всичко, и около което се движи всичко. Намерете вашата поезия.

An article about sustainable living:

Notes from a journey through time, space, and literature.
 

As a graduate of History in Historical Science, I know that every text or discussion begins with clarifying the terminology. It is essential that all parties involved in the discussion, be it the author or reader, assigns the same meanings to the words and concepts to be used. 

An example is the discrepancy between what historians describe in Ottoman rule as Ottoman presence and Ottoman slavery. Whereas, Bulgarians, through literature disguised as historical fact call it Turkish slavery. 

But I digress from the topic of this article, which is sustainability. While traveling the roads of Germany, and meeting hundreds of people, I thought about what I invest, and what people would understand from my words. I gazed at landscapes crowned by hundreds of windmills for renewable electricity, at little fairy-tale towns along the Rhine with their solar-covered roofs, and I thought: this is sustainability. To think about the imprint that each of us leaves on nature, with our every action or inaction, through our accountability or irresponsibility. 

Climate change, global warming, renewable energy sources, the transition to them, recycling, environmentalism, afforestation, minimal carbon footprint, forest and water conservation, animal species and populations- all these have become a symbol of sustainable development and an appeal for the future of mankind. When we talk about sustainability, we start from the past and memory, acting in the present, with the future in mind.

I saw the fortresses and castles that towered above the bends of the majestic river, guarding the houses, towns, and people, firmly planted on the rocks and the petrified past, whilelooking forward, still strong and sturdy, a shining example of the 

power of man’s ability to construct. The pyramids of Egypt, the thousand-year-old ziggurats of Mesopotamia, the majestic cities of the Maya with their stairways to heaven, the towers of Angkor Wat and Burubudur impaling the sky, each frozen in its moments of greatness,expressing the power of human energy, will, genius and mind, and giving us the strength to live with faith in the success and permanence of our deeds. But is stone and what is created from it a symbol of the possibility of eternity, seen from the perspective of a short human life? Is it only what is built by hand that remains? Or is it all just vanity?

Years ago, Alan Wiseman's book "Life after People" was published in Bulgarian. It appeared on National Geographic Television as a great series. It examines the hypothesis of whatwould happen if all humans suddenly disappeared from the face of the Earth. What wouldhappen to all that has been created over the millennia by human civilization? Read this story. It will make you think deeply about the meaning of life, which we have raised to cult status- to build as many things as possible, to leave a legacy, a house, an enterprise, a business, a temple, a fountain, or a tomb. To leave an imprint on the surface of time. And do you know what awaits every work of human hands? Disintegration, return to the earth and merging with nature, reverting to the primary state of the world, without human presence and our obsession with supremacy over all species, forces, and wealth of the planet. Within just 200 years, or a thousand years it will be as if we never existed. In these two hundred years, vegetation will take over our cities and highways, dams will collapse, cars will rot and disintegrate into rust, and buildings will sag under the weight of biomass that will conquer every crevice, and reclaim everything previously conquered by man. Wolves, bears, and foxes will roam the streets of our cities, which will become mere hills covered with grass, bushes, and trees. Flowers will grow on them, bees will buzz in the flowers, and nothing will remain of the biological species that allowed itself to believe in its divine predestination. Could this happen? Yes. By natural cataclysm or man-made apocalypse, there are many options to remove us from the scene of life on the planet. From a meteorite to a drastic rise in ocean levels caused by global warming, to an increase in solar radiation in a solar mass super flare, extreme climate change, and super hurricanes, the eruption of dormant volcanoes, to a nuclear apocalypse caused by humans blinded by their own power and madness. Yes, the harmony and balance in which we live with the planet are very fragile, and we can easily join the extinct species, some of which we ourselves have exterminated. It is so important to talk about sustainability. But this is only one part, one aspect, one element of the concept of "sustainability."

All this passed through my mind as I watched the changing scenery from the train window-the towns scattered along the banks of the Rhine: Bingen, Ehrenfels, Assmannshausen, Lorch, Bacharach, Kaub, Oberwesel and St. Goar, the castles of Rheinstein, Knollig, Stahleck, Pfalzgrafstein, Guttenfels, Schöneburg and Katz. These are just some of the fabulous places on both sides of the river even before arriving at Koblenz. Prepared by what I had read, I expected to see this beautiful railroad, the route, and Lorelai's Rock. Suchpreparation about the places, cities, and history we will encounter during each trip, maximizes the pleasure and enjoyment of it. But this is a short digression in favor of literature, especially if you also read fiction about these places, stories and people. Back to Lorelai. Surely, you are familiar with this name. Possibly from the ancient German myths and legends, or the "German Fairy Tales" by the Brothers Grimm. There is a brilliant translation into Bulgarian by Tsocho Boyadzhiev, and adaptations published over the years. One of my favorite childhood books was precisely from such a collection of legends and myths from the Middle Ages- from King Arthur to Lorelai and the Ratcatcher of Hamelin, to Robin Hood, or appearing in Wagner's opera. The legend of Lorelai has echoed in our soulsfor centuries about the power of love and revenge, the two most important forces in human history. Along with the lust for power over others, of course. Here, however, we can stand back and learn something. The "legend" of Lorelai sung by Heinrich Heine and Wagner in his opera "Rhine Gold" in the 19th century was actually invented and created less than a century earlier by the German poet and writer Clemens Brentano. Even artists such as the genius French poet Guillaume Apollinaire and the Russian composer Dmitri Shostakovich wrote poems and music for her. Today, this legend is considered to be ancient and rooted in Germanic legends and lore. But it is not. This is how myth works. Sometimes it captures our imagination so strongly that it ignores historical truth and fact, deeming it unnecessary and irrelevant. This exemplifies how literary fiction can have the force of historical fact. In fact,what generations have considered a classic medieval legend has turned out to be an almost modern creation. There exist several such literary mystifications.

Are not literature, music, and art the most important elements of "sustainability?" Do they not transmit the eternal and imperishable values, the stories that teach us, enrich us, make us better, inspire us, lift us up, remind us of generations, transmit knowledge, heal our fears, touch our minds and hearts, enhance empathy, kindness, and ultimately, make us human? I would wholeheartedly advocate for this. 

Storytelling has existed since cavemen sat around the fire after a hard day of hunting and foraging, to hear the stories of gifted tellers, who brought to life the memories, events, and lessons learned that were passed down from their ancestors. These ‘living books’ ennobled the memories, skills and achievements of their predecessors to be developed to higher levels for the greater good of the tribe. 

Because of language, human civilization has reached where it is today, for better or for worse. Storytelling around the fire made it possible for us to take advantage of the knowledge of those before us and build on it, while the written word has made it possible for us to spread knowledge, to gather the experience of many tribes and peoples, of many eras, and to pass on information much more effectively. With the discovery of a way to easily, quickly and cheaply reproduce the written word, it became available to anyone who could read. Everywhere. Again, we return to Germany to honor he, who is at the heart of this revolution that made the development of all human civilization sustainable, which democratized knowledge and expanded the circle of human imagination, both geographically and socio-politically, as well as enabling us to ultimately travel in space. His name was Johannes Gensfleisch zur Laden zum Gutenberg, better known as Johann Gutenberg. He was born in Mainz, a city on the Rhine. There, he created his first printing house. 

I always tell my students that for those of us in publishing, visiting the Gutenberg Museum in Mainz is a true pilgrimage. Sometimes, these revolutionary inventions are like stones that divert the path of history from the trodden ruts of the conservative to make a leap in human development and civilization. I can compare the invention of the printing press to the use of fire and the discovery of the wheel. Books and literature are that element of building our society, which made possible the Renaissance, the development of science, democratic education, access to knowledge for all literate, social revolutions, human rights, slogans like "Liberty, equality, fraternity," national romanticism, the flights of imagination, the dreams of touching the sky, and eventually, stepping on the moon. All of this received its almost imperceptible impetus, a flutter of a butterfly's wings, in the distant year 1452, in Mainz, on the banks of the Rhine.

Writing and reading became a daily routine, a motivator of progress and a Perpetuum mobile of human development. Real literature, not only the erudite kind, fulfilled many functions- to transmit messages, create meaning, teach, share emotional and human knowledge, and engender empathy, while opening doors to other worlds and lives, giving meaning and understanding of the importance of all this, proclaimed by the people of the Renaissance and the Enlightenment, by our revivalists. Without books, we would sink into a misery of spirit, the humiliation and slavish understanding of insignificance, and the aggressive bestial behavior of the selfish, complex, unethical, fanatical and deny everything outside thosehordes that we see through the television screen and in our lives. Because "all nations are naked without books." I believe in our future, in the power of the book to teach, to change, to develop, to touch, to tear, to hurt, to give, to liberate. These are the books to be read and discussed. Reading is not a panacea in itself. Understanding its importance and meaning will heal our society. And yes, I consider the book as a symbol of our resilience, uniting knowledge and morality, inspiration and freedom, will and power, imagination and empathy. Reading stimulates the brain, reduces stress, gives knowledge, enriches vocabulary, improves memory, analytical skills, and focus and concentration, develops writing skills, and last but not least, brings peace, harmony and balance.

Personally, it is this harmony and balance that constitute sustainable existence. I call it "slow living". The first book that I published, "Slow Living and the Enjoyment of Life," was a collection of texts from my friends and myself. It started with something I wrote in the tired frustration of a Sunday evening after I had to read 7 books during my two days off. At least two of the books were great, but because I was in a hurry, going through them in fifth gear, Iwasn’t able to fully savor them as I would like to. As a result, the text I wrote unexpectedly became a manifesto of slow living for many people in Bulgaria.

"I am creating a Movement for Slowness - slow reading, slow eating, slow drinking, slow living." I am tired of rushing. I am sick of quick dates, quick glances, quick reads. Our entire society was built in haste. We quickly cook something, quickly eat, quickly see friends, quickly take a vacation for the summer, quickly go to vote, quickly fall in love and quickly fall out of love.

I fully agree with Llosa that this tendency to rush is destroying civilization.

Quick pleasures, without thinking, without looking deeply, without indulging, without putting a soul into anything, from sex to politics to everyday life, lead to an unacceptable loss of humanity.

We play a quick game on the subway, read a few pages, and listen to a song on Spotify. Where is the fusion with art, with beauty in life, in the gentle relaxation on the wave of aesthetic perception? We cripple ourselves, we cripple the whole society.

I call for slowness, stillness, soul, beauty, wise and thoughtful choice, sharing, and lasting and fulfilling enjoyment of all things of life.

Enjoy every page, every sip, bite or breath, every word, friendly gesture, hug, smile, and touch. Change the world around you so everyone can feel that way. Choose slow and smart, vote. There is no loophole in politics, the unposted ballot you leave will be posted by someone who will do it for you. For this, vote and change, slowly - revolutions are ideological, qualitative changes of society, mentality, and thinking are evolutionary.

Slowly. But constantly. Enjoying every moment. This is my platform. A calm day filled with beautiful moments.”

In search of new experiences, in breathless pursuit of the new, of the unknown, of trying to be everywhere and do everything, we begin to lose our most important values and ground under our feet. We forget the most important things, our most meaningful achievements, the people who are our friends and loved ones, and everything we have achieved so far. In pursuit of the wild, we lose everything. You know how people say they have very few true friends? I've never heard anyone ask themselves, "What am I doing for them, what am I willing to give, sacrifice to keep them?" Because in friendship, as in love and in work, we must always and constantly prove ourselves, sacrifice a part of us, make compromises and choose. Choice is what we often fail to notice in our relationships with others. Should I do something or not? Should I sacrifice my time, my attention or something material for a friend? Everyone will say "Of course, right away!"

But think again and answer yourself how many times you haven't done it. Because humans are selfish. We are ready to sacrifice everything, blinded by something without perspective, without meaning. We waste our emotions, ourselves, our attitude towards loved ones and friends, in vain attempts to win someone whom we at that moment considered valuable, a "trophy." In such waste and perpetual movement, we search, but not in the sense of searching for the intellect, not experiencing the pleasure of what we have, but instead, an emptiness and dissatisfaction that gives us the feeling of stagnation when things are calm and all is well. We throw ourselves headlong into adventures that drain our vital forces. Sometimes it is love- the kind of explosion that love causes in our whole being, the rush of adrenaline, the highs of happiness and the raging endorphins it brings. Reason has no place here. It is powerless. Other times it is the attempt to seduce a person because of social position, prestige in society, to gain the respect and envy of others, or just to prove to ourselves that we can. And then, having achieved it, the void opens its jaws again and we fall into the weightlessness of absolute emptiness, devastated and dissatisfied, because again, in our haste to reach the goal, we have neglected to enjoy the moment, and in the moment of reaching it, we have lost it , without it having brought us anything. I don't know why we do this to ourselves. Probably because our urges and desires are animal, and evaluation, explanation and guilt are human; they kill everything meaningful and beautiful after that. This eternal internal struggle drains happiness and leaves us senseless. Life is always elsewhere.

But let us experience the here and now. I encourage you to think and realize what the mostvaluable and important things are. The things we love, that motivate us, the people we value, our achievements along the way, enjoying ourselves, and giving pleasure as much as possible. This will give us the feeling of wholeness, of completion and perfection, and the enjoyment of the moment. We need to find three favorite things that nurture us, that we love and need. Mine are reading books, meeting friends, and traveling.

We traveled together, friends, along the Rhine, through cities and lush meadows, vineyards,and pastures. Under the gaze of castles and time, of people and books. This journey continues for the rest of our lives, in every single moment of our existence, in search of this same harmony and balance in everyday life.

This is my understanding of sustainability. What’s yours?

Finally, at the end of every collection I publish and many of the texts I have written, I like to recommend 5 books that I consider important steps toward sustainability. A simple list, but one that has inspired the ideas, emotions, experiences, and compassion of this entire text. I encourage you to read them, too. You will lose nothing. Each moment with them will be pure gain.

1. Beautiful, Clean, Fair by Carlo Petrini

2. “Let My People Surf” by Yvonne Chouinard

3. "Sapiens. A Brief History of Humanity” by Yuval Noah Harari

4. "To the Lake" by Kapka Kasabova

5. "Time Asylum" by Georgi Gospodinov

And every book of poetry I've ever read in my life.

 

Poetry is the concentration of life, the universe, and beyond. The cosmic core that contains everything and around which everything moves. I encourage you to find your poetry.

IMG_8043.HEIC
Image-1.jpg
IMG_8021.HEIC

Über ein nachhaltiges Leben

Notizen einer Reise durch Zeit, Raum und Literatur

 

In der Geschichtswissenschaft, ich studierte Geschichte, beginnt jeder Text oder jede Diskussion mit der Präzisierung des Begriffsapparates. Es ist sehr wichtig, dass, wenn das eine oder andere Wort, Begriff, Idee oder Konzept verwendet wird, beide an der Konversation beteiligten Parteien oder Autor und Leser ihnen dieselbe Bedeutung beimessen. Nur ein Beispiel – die Diskrepanz zwischen dem, was Historiker über osmanische Herrschaft, osmanische Präsenz und osmanisches Joch schreiben, und andererseits, was das bulgarische Volk durch die Literatur verpackte als historische Tatsache, türkisches Joch nennt. Aber das ist nicht das Thema dieses Textes, sondern die Nachhaltigkeit. Als ich durch die Straßen Deutschlands reiste und Hunderte von Menschen traf, dachte ich darüber nach, was ich mit diesem Wort ausdrücke und was die Leute verstehen würden. Ich betrachtete die Landschaften, gekrönt von hunderten Blättern für erneuerbare elektrische Energie, die kleinen Märchenstädte am Rhein mit ihren Solardächern und sagte mir: Das ist Nachhaltigkeit. Der Gedanke an die Spuren, die jeder von uns in der Natur mit jeder Handlung oder Unterlassung, mit unserer Verantwortung oder Unverantwortlichkeit hinterlässt. Klimawandel, globale Erwärmung, erneuerbare Energiequellen, allmählicher Übergang zu ihnen, Recycling, Umweltschutz, Aufforstung, minimaler CO2-Fußabdruck, Wald- und Wasserschutz, Tierarten und -populationen sind zu einem Symbol für nachhaltige Entwicklung und zu einer Forderung für die Zukunft der Menschheit geworden. Wenn wir über Nachhaltigkeit sprechen, gehen wir von der Vergangenheit und der Erinnerung aus und handeln in der Gegenwart mit Blick auf die Zukunft. 

Ich betrachtete die Festungen und Burgen, die über den Mäandern des majestätischen Flusses emporragten, die bewachten Häuser, die Städte und die Menschen, stehend fest auf den Felsen, und die versteinerte Vergangenheit, und mit Blick nach vorne, immer noch stark und robust, ein leuchtendes Beispiel von der Kraft des Errichtens. Die Pyramiden von Ägypten, die tausend Jahre alten Zikkuraten von Mesopotamien, die majestätischen Städte der Maya mit ihren himmeljagenden Stufen und Treppen, die himmeldurchdringenden Türme von Angkor Wat und Borobudur, jeder erstarrt in seinen Momenten der Größe als monumentaler Ausdruck der Kraft der menschlichen Energie, des Willens, des Genies und des Verstandes, geben uns die Kraft im Glauben an den Erfolg und die Beständigkeit unserer Taten zu leben. Ist der Stein und das, was mit ihm gebaut wird, ein Symbol für eine mögliche praktische Ewigkeit aus der Perspektive eines kurzen Menschenlebens? Bleibt nur was mit Händen gebaut worden ist? Oder ist alles nur Eitelkeit? 

Vor Jahren erschien Alan Wisemans Buch „Life after People“ auf Bulgarisch, nach dem das National Geographic Television eine tolle Serie drehte. Es untersucht die Hypothese, was, wie und wie lange es dauern wird, sollten in einem Moment plötzlich alle Menschen vom Antlitz der Erde verschwinden. Was passiere mit dem, was die menschliche Zivilisation über Jahrtausende geschaffen hat? Lesen Sie diese Geschichte. Es wird Sie dazu bringen, tief über den Sinn des Lebens nachzudenken, das wir zu Kult erhoben haben – so viele Dinge wie nur möglich zu bauen, etwas zu hinterlassen, ein Haus, ein Unternehmen, ein Geschäft, einen Tempel, einen Brunnen oder eine Gruft. Einen Abdruck auf der Oberfläche der Zeit zu hinterlassen. Wissen Sie eigentlich was jedes Werk von Menschenhand erwartet? Zerfall, Verschmelzung mit der Natur, mit der Erde, Rückkehr zum ursprünglichen Zustand der Welt, ohne menschliche Präsenz und Besessenheit von der Vorherrschaft über alle Arten, Kräfte und Reichtümer des Planeten. Und das innerhalb von nur 200 Jahren. In tausend Jahren wird es so sein, als hätte es uns nie gegeben. In diesen zweihundert Jahren wird das Grün unsere Städte und Autobahnen übernehmen, Staudämme werden ohne ständige Wartung einstürzen, Autos werden verfaulen und zu Rost zerfallen, Gebäude werden unter dem Gewicht einer Biomasse einsacken, die jede Ritze erobern, und alles zurückerobern wird, was vom Menschen zuvor erobert wurde. Wölfe, Bären und Füchse werden durch die Straßen unserer Städte streifen, die zu bloßen Hügeln, bedeckt mit Gras, Büschen und Bäumen werden, Blumen werden darauf wachsen, Bienen werden in ihren Blüten summen, und nichts wird an die biologische Art erinnern, die sich erlaubt hatte an ihre göttliche Vorbestimmung zu glauben. Kann das passieren? Ja, es könnte passieren. Naturkatastrophe oder vom Menschen hervorgerufene Apokalypse, es gibt viele Möglichkeiten für uns, von der Bildfläche des Lebens auf dem Planeten zu verschwinden. Von einem Meteoriten bis zu einem drastischen Anstieg des Meeresspiegels durch die globale Erwärmung, über eine Zunahme der Sonneneinstrahlung bei der Supereruption der Sonnenmasse, extreme Klimaveränderungen und Superhurrikane, vomAusbruch schlafender Vulkane bis hin zu einer nuklearen Apokalypse, die durch menschliche Blendung von Macht und Wahnsinn verursacht wird. Ja, die Harmonie und das Gleichgewicht in unserem Leben mit dem Planeten ist sehr zerbrechlich, und wir können leicht auf die Seite ausgestorbener Arten wechseln, von denen wir einige selbst ausgerottet haben. Es ist so wichtig, über Nachhaltigkeit zu sprechen. Das ist nur ein Teil, eine Seite, ein Element des Begriffs „Nachhaltigkeit“. 

All das ging mir durch den Kopf, als ich aus dem Zugfenster die wechselnden Landschaftsbilder, die am Rheinufer verstreuten Städte Bingen, Ehrenfels, Assmannshausen, Lorch, Bacharach, Kaup, Oberwesel und St. Goar, die Burgen Rheinstein, Knollig, Stahleck, Pfalzgrafstein, Gutenfels, Schöneburg und Katz betrachtete, nur einige der sagenhaften Orte auf beiden Seiten des Flusses, und das noch vor Koblenz. Vorbereitet durch das, was ich über diese wunderschöne Eisenbahn und unsere Route gelesen hatte, erwartete ich Lorelei's Rock zu sehen. Übrigens, eine gute Informationsvorbereitung, das Lesen und Erwerben von Wissen über die Orte, Städte und die Geschichte, die wir während jeder Reise besuchen werden, machen das Vergnügen noch vollständiger und den Genuß maximal. Das ist ein kleiner Exkurs zugunsten der Literatur, besonders wenn man auch Belletristik über diese Orte, Geschichten und Menschen liest. Zurück zu Lorelei. Ich bin sicher, Sie haben diesen Namen schon einmal gehört. Ob dank der alten deutschen Mythen und Sagen, zum Beispiel „Deutsche Märchen“ der Brüder Grimm, in der brillanten Übersetzung ins Bulgarische von Tsocho Boyadzhiev, ob dank der im Laufe der Jahre erschienenen Märchen und Adaptionen, eines meiner Lieblingsbücher in der Kindheit war genau so ein Buch, das Legenden und Mythen aus dem Mittelalter von König Artus über Lorelei und den Rattenfänger von Hameln bis hin zu Robin Hood oder durch Wagners Oper, umfasste. Die Legende von Lorelei, hallt seit Jahrhunderten in unseren Seelen über die Macht der Liebe und der Rache, die beiden wichtigsten Triebkräfte der Menschheitsgeschichte, nach. Und natürlich die Gier nach Macht über andere. Hier ist jedoch der Platz für eine wichtige Lektion. Die von Heinrich Heine und Wagner im 19. Jahrhundert in seiner Oper „Rheingold“ besungene „Sage“ von Lorelei wurde weniger als ein Jahrhundert zuvor von dem deutschen Dichter und Schriftsteller Clemens Brentano erfunden und geschrieben. Auch Künstler, wie der geniale französische Dichter Guillaume Apollinaire und der russische Komponist Dmitri Schostakowitsch, schrieben Gedichte und Musik für sie. Heute hält jeder diese Legende für uralt und glaubt, dass sie in germanischen Sagen und Überlieferungen verwurzelt ist. Aber nein. So funktioniert ein Mythos. Manchmal fesselt er unsere Vorstellungskraft so stark, dass er historische Wahrheiten und Tatsachen als unnötig und irrelevant darstellt. Manchmal hat die literarische Fiktion die Kraft historischer Tatsachen. Und was Generationen für eine mittelalterliche klassische Legende halten, entpuppt sich als fast moderne Schöpfung. Es gibt auch viele anderen ähnlichen literarischen Mystifikationen. 

Sind die Literatur, die Musik, die Kunst im Allgemeinen nicht die wichtigsten Elemente der „Nachhaltigkeit“, sind die Geschichten nicht die ewigen und unvergänglichen Werte, die uns lehren, uns bereichern, uns besser machen, uns inspirieren, uns erheben, bewahren die Erinnerung der Generationen, übermitteln Wissen, heilen unsere Ängste, berühren unseren Geist und unsere Herzen, stärken die Empathie, das Mitgefühl und letztendlich - machen uns zu Menschen? Das würde ich mit beiden Händen unterschreiben. Schon in den frühen Zeiten, in den Höhlen, am Feuer, nach dem harten Tag der Jagd und Nahrungssuche, wurden Geschichten erzählt, und diejenigen, die mit dem Talent beschärt waren sich zu erinnern und die Geschichten des Stammes zu erzählen, heilten die Müdigkeit, beruhigten die Angst vor Tieren und der Natur, lehrten und bereicherten unsere Vorfahren, übermittelten die Fähigkeiten und Errungenschaften der Urgroßväter, um sie weiterzuentwickeln, und sich auf ihre Schulter stützend das nächste sogar höhere Ziel in unserer Entwicklung als Menschen zu erreichen. Dank des Wortes hat die menschliche Zivilisation das erreicht, wo wir heute sind, im Guten wie im Schlechten. Das Geschichtenerzählen am Feuer hat es uns ermöglicht das Wissen unserer Vorfahren zu nutzen und darauf aufzubauen, das geschriebene Wort hat es möglich gemacht, unser Wissen zu verbreiten, die Erfahrungen vieler Stämme und Völker, aus vielen Epochen zu sammeln, und viel mehr Informationen erfolgreicher weiterzugeben. Und mit der Entdeckung einer Möglichkeit das geschriebene Wort einfach, schnell und kostengünstig zu reproduzieren, wurde es für jeden zugänglich, der lesen konnte. Überall. Und wieder kehren wir nach Deutschland zurück, um ihn zu ehren, der im Herzen dieser Revolution steht, der die Entwicklung der gesamten menschlichen Zivilisation nachhaltig macht, das Wissen demokratisiert und den Kreis der menschlichen Vorstellungskraft erweitert, sowohl geografisch als auch sozialpolitisch, und er es uns schließlich ermöglichte, den Weltall zu erreichen. Sein Name ist Johannes Gensfleisch zur Laden zum Gutenberg, besser bekannt als Johann Gutenberg. Er gründete seine erste Druckerei in einer Stadt am Rhein - Mainz. Ich erzähle meinen Studenten immer wieder, dass für die Buchverleger der Besuch des Gutenberg-Museums in Mainz eine echte Pilgerfahrt ist. Manchmal sind gerade solche revolutionären Erfindungen die Kieselsteine, die den Wagen der Geschichte von den ausgetretenen Spurrillen der Konservativität ablenken und einen Sprung in der menschlichen Entwicklung und Zivilisation hervorrufen. Ich kann die Erfindung des Buchdrucks mit der Verwendung des Feuers und der Entdeckung des Rads vergleichen. Die Bücher und die Literatur sind das Element für die Bildung unserer Gesellschaft, das die Renaissance, die Entwicklung der Wissenschaft, die demokratische Bildung, den Zugang zu Wissen für alle Analphabeten, die soziale Revolutionen, die Menschenrechte, die Slogans wie "Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit", den nationalen Romantismus und die Bewusstheit, die Höhenflüge der Fantasie, die Träume den Himmel zu berühren und schließlich den Mond zu betreten, ermöglicht. All dies erhielt seinen fast unmerklichen Anstoß, einen Schmetterlingsflügelschlag, im fernen Jahr 1452, hier in Mainz am Rheinufer.

Das Schreiben und das Lesen werden zur täglichen Routine, zu einer wahren Energie des Fortschritts und zu einem Perpetuum Mobile der menschlichen Entwicklung. Die wahre Literatur, ich spreche nicht nur von der Hochliteratur, sondern auch von dem Genre, das seine Funktionen erfüllt, Botschaften trägt, Sinn macht, lehrt, erzählt, emotionales und menschliches Wissen vermittelt, uns einfühlen und fühlen lässt, Welten und anderes Leben öffnet, Bedeutung und Verständnis für die Wichtigkeit all dessen gibt, das von den Menschen der Renaissance und der Aufklärung, von unseren Aufklärer proklamiert wurde. Ohne Bücher werden wir in das Elend des Geistes versinken, in die Erniedrigung und das sklavische Verständnis von Bedeutungslosigkeit, und das aggressive bestialische Verhalten der egoistischen, fanatischen Horden mit Komplexen, ohne Ethik und Moral, und alles Fremde leugnenden Horden, die wir durch den Fernsehbildschirm und in unserem Leben sehen. Denn „ohne Bücher sind alle Völker nackt“. Ich glaube an unsere Zukunft, an die Kraft des Buches zu lehren, zu verändern, zu entwickeln, zu berühren, zu zerreißen, zu verletzen, zu geben, zu befreien. Solche Bücher will ich gelesen haben, diese Bücher will ich diskutiert haben. Das Lesen ist kein Allheilmittel an sich. Das Verständnis für seine Wichtigkeit und seine Bedeutung wird unsere Gesellschaft heilen. Und ja, das Buch ist mein Symbol für unsere Nachhaltigkeit, es vereint Wissen und Moral, Begeisterung und Freiheit, Wille und Kraft, Vorstellungskraft und Empathie. Das Lesen stimuliert unser Gehirn, baut Stress ab, übermittelt Wissen, bereichert den Wortschatz, verbessert das Gedächtnis, verbessert die analytischen Fähigkeiten, den Fokus und die Konzentration, entwickelt die Schreibfähigkeiten und nicht zuletzt bringt Frieden, Harmonie und Ausgeglichenheit. 

Für mich persönlich machen diese Harmonie und Ausgeglichenheit das nachhaltige Dasein aus. Ich nenne es „langsames Leben“. Schon das erste Buch, das ich veröffentlichte, ein Sammelwerk von Texten von mir und von Freunden, war „Über das langsame Leben und der Genuss des Lebens“. Angefangen hat alles mit einem Text, den ich in der müden Frustration eines Sonntagabends geschrieben habe, nachdem ich an den zwei "freien" Tagen 7 Bücher lesen musste, entweder für Rezension oder Manuskripte für Veröffentlichung, und ich habe es geschafft. Mindestens zwei der Bücher waren großartig und ich konnte sie in der Eile nicht einmal genießen, indem ich sie im fünften Gang durchging, nicht genug aufpasste und sie nicht so auskostete, wie ich es gerne möchte. Hier ist der Text, der später und für mich höchst unerwartet, für viele Menschen in Bulgarien zu einem Manifest des langsamen Lebens wurde. 

„Ich gründe eine Bewegung für Langsamkeit – für langsames Lesen, langsames Essen, langsames Trinken, langsames Leben. Ich bin es leid, zu hetzen. Ich habe schnelle Treffen, schnelle Blicke, schnelles Lesen satt. Unsere gesamte Gesellschaft wurde in Eile errichtet. Wir kochen schnell etwas, essen schnell, treffen schnell Freunde, machen schnell Urlaub im Sommer, gehen schnell zur Wahl, verlieben uns schnell und entlieben uns schnell.

Ich stimme Llosa vollkommen zu, dass dieser Ansturm die Zivilisation zerstört.

Schnelle Freuden, ohne nachzudenken, ohne tief hineinzuschauen, ohne sich hinzugeben, ohne mit Seele dabei zu sein, von Sex über Politik bis zum Alltag, führen zu einem inakzeptablen Verlust an Menschlichkeit.

Wir spielen sogar ein schnelles Spiel in der U-Bahn, lesen ein paar Seiten, hören einen Song auf Spotify. Wo ist die Verschmelzung mit der Kunst, mit der Schönheit des Lebens, in der sanften Entspannung auf der Welle der ästhetischen Wahrnehmung? Wir lähmen uns selbst, wir lähmen die ganze Gesellschaft.

Ich fordere Langsamkeit, Ruhe, Seele, Schönheit, weise und wohlüberlegte Entscheidungen, Teilen und dauerhafte und erfüllende Freude an den Dingen des Lebens.

Genießen Sie jede Seite, jeden Schluck, Bissen oder Atemzug, jedes Wort, jede freundliche Geste, Umarmung, jedes Lächeln, jede Berührung. Verändern Sie die Welt um sich herum, damit alle so fühlen können. Wählen Sie langsam und klug, gehen Sie wählen. Es gibt keine Leere in der Politik, der von Ihnen nicht abgegebene Stimmzettel wird von jemandem abgegeben, der dies für Sie erledigt. Deshalb gehen Sie wählen und verändern Sie langsam - die Revolutionen sind ideologische qualitative Veränderungen der Gesellschaft, der Mentalität, des Denkens, sie sind evolutionär.

Langsam. Aber konsequent. Genießen Sie jeden Moment. Das ist meine Plattform. Ich wünsche einen ruhigen Tag voller schöner Momente.“

Auf der Suche nach neuen Erfahrungen, in der atemlosen Jagd nach dem Neuen, dem Unbekannten, dem Versuch überall zu sein und alles zu tun, beginnen wir, unsere wichtigsten Werte und den Boden unter unseren Füßen zu verlieren. Wir vergessen die wichtigsten Dinge, unsere bedeutendsten Errungenschaften, die Menschen, die unsere Freunde und Lieben sind, und alles, was wir bisher erreicht haben. Auf der Jagd nach der Wildnis verlieren wir alles. Sie wissen, wie die Leute sagen, dass sie nur sehr wenige wahre Freunde haben, und ich habe noch nie gehört, dass sich jemand gefragt hat: „Was tue ich für sie, was bin ich bereit zu geben, was zu opfern, um sie zu behalten?“ Denn auch in einer Freundschaft, in der Liebe und in der Arbeit müssen wir uns immer und ständig beweisen, einen Teil von uns opfern, Kompromisse eingehen und wählen. Die Wahl ist das, was wir in unseren Beziehungen zu anderen oft nicht bemerken. Soll ich etwas tun oder nicht? Soll ich meine Zeit oder meine Aufmerksamkeit oder etwas Materielles für einen Freund opfern? Jeder wird sagen "Selbstverständlich, jetzt!". Kommt schon, denkt noch einmal nach und antwortet ihr selbst, wie oft ihr es nicht getan habt. Weil wir, die Menschen egoistisch sind. Wir sind bereit, alles zu opfern, geblendet von etwas ohne Perspektive, ohne Bedeutung. Wir verschwenden unsere Emotionen, uns selbst, unsere Verhältnisse zu geliebten Menschen und Freunden in vergeblichen Versuchen, jemanden zu gewinnen, den wir in diesem Moment für wertvoll hielten, für eine "Trophäe". Solche Verschwendung und ständige Bewegung, Suchen, aber nicht im Sinne der Suche nach dem Intellekt, sondern im Nicht-Erleben der Freude an dem, was wir haben, jener Leere und Unzufriedenheit, die uns das Gefühl der Stagnation geben wenn die Dinge ruhig sind und alles in Ordnung ist. Und wir stürzen uns Hals über Kopf in Abenteuer, die unsere Lebenskräfte rauben. Manchmal ist es die Liebe, wir alle kennen die Explosion, die die Liebe in unserem ganzen Wesen auslöst, den Adrenalinschub, die überwältigenden Glücksgefühle und die rasenden Endorphine, die sie mit sich bringt. Die Vernunft hat hier keinen Platz. Sie ist machtlos. Ein anderes Mal ist es der Versuch, eine Person wegen sozialer Stellung, Prestige in der Gesellschaft, wegen Respekt und Neid anderer zu verführen, oder einfach so, um uns selbst zu beweisen, dass wir es können. Und dann, nachdem wir es erreicht haben, öffnet die Leere wieder ihren Rachen und wir fallen in die Schwerelosigkeit der absoluten Leere, erschüttert und unzufrieden, weil wir in unserer Eile das Ziel zu erreichen es wieder versäumt haben den Moment zu genießen, und im Moment des Erreichens haben wir es verloren, ohne dass es uns etwas gebracht hat. Ich weiß nicht warum wir uns das antun, wahrscheinlich, weil unsere Triebe und Wünsche tierisch sind und die Bewertung, die Erklärung und die Schuld menschlich sind und anschließend alles Sinnvolle und Schöne töten. Dieser ewige innere Kampf entzieht uns das Glück und lässt uns sinnlos zurück. Das Leben findet immer woanders statt.

Aber versuchen wir es hier und jetzt zu erleben. Ich möchte Sie zum Nachdenken anregen und die wirklich wertvollen und wichtigen Dinge für uns erkennen. Die Dinge, die wir lieben, die Dinge, die uns antreiben, die Menschen, die es wert sind, die Dinge, die wir auf unserem Weg hierher erreicht haben, um zu versuchen, uns selbst zu gefallen und so viel Freude wie möglich zu bereiten. Dies bringt uns das Gefühl der Vollkommenheit, der Vollendung und Perfektion und die Freude am Moment. Wir müssen unsere drei Lieblingsdinge finden, die uns antreiben, die wir lieben und brauchen. Meine sind Bücher lesen, Freunde treffen und reisen.

Wir reisten zusammen, Freunde, entlang des Rheins, durch Städte und saftige Wiesen, Weinberge und Weiden. Unter dem Blick von Burgen und Zeiten, von Menschen und Büchern. Diese Reise geht für den Rest unseres Lebens weiter, in jedem einzelnen Moment unserer Existenz, auf der Suche nach derselben Harmonie und Ausgeglichenheit im Alltag. 

Das ist mein Verständnis von Nachhaltigkeit. Und eure?

Abschließend möchte ich, wie am Ende jedes von mir veröffentlichten Sammelwerks und vieler von mir verfasster Texte, einfach 5 Bücher empfehlen, die ich für wichtige Schritte in Richtung Nachhaltigkeit halte. Ich werde sie nur auflisten, aber dieser gesamte Text ist von ihnen inspiriert, als Ideen, Emotionen, Erfahrungen, Empathie. Liest sie auch, ihr werdet keinen Moment verlieren, jeder Moment mit ihnen wird ein reiner Gewinn sein.

1. „Gut, sauber und fair“ von Carlo Petrini

2. „Lass mein Volk surfen gehen“ von Yvonne Chouinard

3. „Sapiens. Eine kurze Geschichte der Menschheit“ von Yuval Noah Harari

4. „Am See“ von Kapka Kasabova

5. „Refugium der Zeit“ von Georgi Gospodinov.

Und jedes Gedichtbuch, das ich je in meinem Leben gelesen habe. Die Poesie ist die Konzentration des Lebens, des Universums und alles Anderen. Der kosmische Kern, der alles enthält und um den sich alles bewegt. Findet eure Poesie.

Georgi_Bardarov.jpg
Die LiteraturResidenz
mit GEORGI BARDAROV fand vom 11.10 - 20.10.2022 in Deutschland statt.
8a37ac01-03db-407b-9816-fd0615fa91fe.JPG
94f7d419-bb54-4338-9e16-f8dfd50245fb.JPG

Светът - устойчив и променящ се

Устойчивостта е балансът, който поддържа планетата ни в оптимално състояние. Във всичко, което правим трябва да търсим баланс и във всичко, което създаваме трябва да търсим устойчивост във времето и пространството. А още по-важно е за писането, тъй като както добре знаем писаното слово остава след нас.

Живеем в свят, в който всичко се променя много бързо, свят, в който неустойчивостта е именно движещия елемент на всичко, свят, който няма нищо общо с предходните етапи от човешката история, свсе по-глобален и все по-мултикултурен. Все повече хората общуват помежду си на „общоговоримия“ английски език и все повече писаното слово стига до всички точки на планетата, което може би го прави най-устойчивият компонент за съвременната комуникация между хората.

В последните години много модно в България, но и въобще в света, стана оплюването на глобализацията и обвиненията, че тя заедно с мултикултурализма са виновни за всички сполетели ни злини. Още по дразнещи са обясненията, че сякаш двата процеса са създадени в лабораторни условия с цел да унищожат добрият стар ред на национална християнска Европа, което разбира се е абсолютна глупост!

Светът върви в тази посока, това е напълно естествен процес и няма връщане назад. Да, промените винаги са плашели хората, а особено плашещи са днес, когато промените са буквално ежедневни и дори ежеминутни. Ако приемем, че човешкия род е на 100 000 години, както твърди антропологията, то в 99 800 от тях, независимо какъв е бил политико-икономическия строй, хората са живели по идентичен начин. Тежката борба със земята за изкарване на прехраната, ниска средна продължителност на живота, висока смъртност и несигурен живот, и най

вече силно ограничен кръгозор на хората. Кръгозор, който е стигал едва до края на землището на селището, в което си се родил и най вероятно ще умреш, или максимум до съседния пазарен център.

Сега за първи път в човешката история имаме технологии, имаме индустрия, имаме въздушен транспорт. Това променя напълно нашия светоглед и разбира се ни плаши, въпреки, че ежедневно се възползваме от всички достижения на индустриалната, технологична епоха. Само в рамките на моя живот изразните средства се промениха няколко пъти, а това променя съответно и разбиранията ни, живота и начина на мислене. Когато бях малък, през 80-те години на XXв., основният начин за предаване на информация и изразяване бе пишещата машина, бях студент (90-те години), когато се появиха големите тромави компютри, вече като асистент в началото на XXIв. работех с лаптопа, а днес непрекъснато влизам в телефона си да получавам и предавам информация.

През XXIв. също така в резултат на технологичните промени ни предстои глобално разместване на население. То вече започна, спря за малко поради COVID пандемията, но тя ще отмине и глобалните миграции ще продължат. Знам, че това създава големи притеснения в хората и силни носталгични настроения по миналото и националната епоха, но не бива да забравяме, че нацията е изцяло изкуствено образование, следствие на индустриалните революции. Почти без изключения нациите включват n на брой етноси, понякога с коренно различен майчин език, религия, история, култура и традиции, които по силата на несправедливи (най-често!) мирни договори след военни конфликти са събрани в границите на една държава. В публичното пространство често се бъркат етнос и нация, като се слага знак за равенство между тях. Етносът е естествено образование, като при него обединяващия елемент между всички членове е общият майчин език. Така,

че глобалните миграции постепенно ще доведат до заличаване на националните идентичности и разбира се ще доведат до формирането на нови такива, както е било в цялата човешка история. И тук не разбирам апокалиптичното говорене по темата за изчезващите нации. Нищо в обществено-икономическите отношения не е вечно и няма как да бъде вечно и нищо не умира и не изчезва, то само се трансформира в нещо ново, което носи част от белезите на предходното. Така ще бъде и с нациите днес.

Големият въпрос сега е каква или какви идентичности ще заменят националните! В началото на европейския проект се смяташе, че може постепенно да се формира една наднационална европейска идентичност, но се оказа, че унаследения с вековете антагонизъм между европейските народи, им пречи и днес да имат едно истинско обединение и самосъзнание. Може би вървим към добре забравеното старо и връщане на градовете, като носители на идентичност, както е било при древноелинските градове- полиси или при ренесансовите Венеция, Милано, Генуа, Севиля и др. Има логика в такава промяна, тъй като все повече хората ще живеят в глобалните градове и все повече там ще се събират хора от различни етноси, религии, раси. В началото на XIXв. градското население в света е било едва 3%, днес е 53%, до края на века ще бъде около 70%, в развития свят вече надхвърля 80%. Включително в държави, като Германия и Белгия е над 90%. Идеята е, че все повече хората ще се самоопределят не според мястото, където са родени и майчиния си език, а според мястото, където живеят и работят в момента, имат среда, чувстват се добре и у дома, създават поколения. Това също е логично, защото колкото повече се увеличават смесените бракове, нормално явления при глобалното разместване на хора, толкова по трудно ще е на всяко следващо поколение да има една строго определена етническа или национална идентичност. Още преди години си спомням на въпроса, като какъв се чувства големият пилот от Формула 1 Нико Розберг отвърна,

че донякъде немец, заради майка му, която е германка и е живял най-дълго там, донякъде финландец, заради легендарния си баща и донякъде монегас, тъй като в момента живее в Монако, приятелите и средата са му там и там се чувства у дома си в най-пълния смисъл на думата.

Въобще хората сме странни, искаме да се възползваме от всички удобства и достижения на глобалната, дигитална ера и някак си да пропуснем негативните и аспекти. Както всеки процес, така и този има позитиви и негативи. Не може да искаме и да приемаме за даденост това да пътуваме свободно по света, да се образоваме, да имаме достъп до информация, да живеем все по-луксозно, комфортно и сигурно с автомобилите, топлата вода, парното, тоалетната и банята вкъщи, неща, които просто ги е нямало в миналото, да живеем все по-дълго и активно и в същото време да роптаем срещу глобалното разместване на население, ниската раждаемост, унифицирането на културите, заличаването на нациите и границите. Всички тези неща вървят заедно, приемаме ги в пакет и не можем да ги отделим едни от други.

Аз съм абсолютно убеден, че ние живеем в най-благодатното време в цялата човешка история. Време, което ни дава практически неограничени възможности, да се образоваме, да пътуваме, да опознаваме света, да се развиваме през целия си живот, все неща, до които са нямали достъп дори кралете на абсолютните монархии в миналото. И вместо да се радваме на всичко това ние недоволстваме от глобализацията и технологиите. В последните няколко години в лекции и публични презентации непрекъснато обяснявах, че мирът, демокрацията и свободата на пътуване, които ние приемаме за даденост и не ги ценим достатъчно, всъщност са огромно изключение от правилото, защото правилото в човешката история са войните, тиранията и ограниченията. Едва сега с ограниченията, които ни

наложи COVID пандемията започнахме по малко да ги осъзнаваме всички тези неща.

А и когaто гoворим за зaплахите от глобализацията и мултикултурализма нека се запитаме дали всъщност това са нови явления, в резултат от индустриалната ера или ги е имало и в миналото, макар и в други мащаби. Мултикултурализмът, който толкова ни плаши, по определение означава на една територия да живеят хора от различни култури, а това означава различни етноси, религии, раси. Е, тогава аз питам каква е била по своята същност Римската империя, в чийто предели говоримите езици са били латински, гръцки, келтски, германски, пунически, коптски, арамейски, сирийски, египетски, тракийски, илирийски, еврейски и др., или Свещената Римска империя, която е представлявала конгломерат от етноси и езици, или дори Османската империя, в която се е говорело на отомански турски, албански, арабски, арменски, асирийски, вавилонски, берберски, босански, български, кападокийски гръцки, кавказки езици, коптски, татарски, хърватски, гагаузки, грузински, германски, гръцки, унгарски, италиански, юдейски, кюрдски, латински, персийски, полски, румънски, руски, сръбски, украински, влашки и др.

Всички те са били мултикултурни образования, разликите са само в мащабите тъй като по тяхно време цялото население на Земята би се побрало в някоя от големите днес държави и разбира се в технологиите, които са плод изцяло на индустриалната ера.

Моето лично убеждение е, че света ще бъде все по-глобален и това е прекрасно, защото глобализацията ни дава практически неограничени възможности да се развиваме, да комуникираме с хора от всички етноси, раси и религии, да опознаваме и изследваме всяко кътче на планетата, да учим каквото пожелаем, да работим каквото ни диктува сърцето, да живеем, там където се чувстваме най добре и сме заобиколени с хора от своята среда!

Мое лично убеждение е , че света ще бъде все по-мултикултурен и това е прекрасно, защото всички хора в същността сме си еднакви, искаме едни и същи неща, имаме едни и същи страхове и желания. И всяка една идентичност – етническа, религиозна и дори расова ни се вменява впоследствие с една единствена цел да бъдем манипулирани и използвани с икономически и политически цели.

Ако зависеше от мен значението на думата толернтност бих задължил да се преподава в първия учебен ден в първи клас на всяко едно училище по света, защото толерантен не означава да си слаб и да отстъпваш от ценностите си, а да приемаш мнението и ценностите на другите, като уважаваш тяхното право на себеизразяване, разбира се, ако те приемат твоето.

Всичките ни проблеми с глобализацията идват от манипулацията и страховете ни, но както е казал Мартин Лутер Кинг, ако трябва да изкачваме една стълба, не е нужно да виждаме върха, просто трябва да вземем първото стъпало без страх. Вземете първото стъпало, отърсете се от страховете и предразсъдъците си и осъзнайте колко прекрасна е Земята и колко хубав е живота.

А няма нищо по-вярно от мисълта, че най-сигурното и устойчиво нещо в живота е именно промяната, която е вечния двигател на човечеството.

The World - Sustainable and Changing

 

Sustainability is the balance that keeps our planet in an optimal state. In everything we do, we must seek balance and in everything we create, we must seek sustainability in time and space. And it is even more important for what we write, since, as we know, the written word remains after we are gone.

We live in a world in which everything changes rapidly, a world in which instability is precisely the force that moves everything, a world that has nothing to do with the previous stages of human history, increasingly globalized and increasingly multicultural. More and more people communicate with each other in "colloquial" English, and more and more of the written word reaches all corners of the planet, making it perhaps the most enduring elementof modern human communication.

In recent years, it has become very fashionable in Bulgaria, as well as in the world, to scoff at globalization and the accusations that it, along with multiculturalism, is to blame for all the evils that have ensued. Even more galling are the accounts that the two processes seem to have been created in laboratory conditions designed to destroy the status quo of national Christian Europe, which of course is absolute nonsense!

The world is moving in this direction. It is a completely natural process and there is no turning back. Yes, change has always frightened people, and they are especially frightened nowadays when change occurs not only daily, but minute by minute. If we accept anthropologists’ claim that the human race is 100,000 years old, then for 99,800 of these, regardless of what the political-economic system was, people’s lifestyle was consistently the same: A constant struggle with the land for subsistence, a low life expectancy and high mortality rate, an uncertain way of life, and notably, people's extremely restricted horizons. A circuitous rut that only reached the town limits of where it began and will most likely die, or at most, make it to the neighboring town center.

Now, for the first time in human history, we have technology, industry, and air transportation. This reorganizes our worldview and of course frightens us, despite the fact that we benefit daily from all the achievements of the industrial and technological ages. Within my lifetime alone, the means of expression have changed several times, thus altering our perception, our lives, and ways of thinking. When I was young, in the 1980s, the principal method to express and disseminate information was the typewriter. I was a student in the ’90s when the massive computers appeared, eventually offering new options in education for the beginning of the 21st century. I used to work on a laptop. Today, I am constantly on my phone to receive and transmit information.

 

In the 21st century, as a result of technological advancements, we are also facing global displacement of the world population. It started, but then stopped temporarily due to the COVID pandemic. However, this pause will subside and global migrations will continue. I realize this causes great anxiety as well as a certain nostalgia about the past and the nationalistic era, but we must not forget that the concept of a nation is an entirely artificial development, as a consequence of the industrial revolution. Almost without exception, nations include a number of ethnicities, sometimes with radically different languages, religions, histories, cultures and traditions, which by virtue of mostly inequitable peace treaties, are gathered within the borders of one country after a military conflict. Ethnicity and the concept of a nation are often confused, and stamped as equals in society. Ethnicity is a natural occurrence, with a common language as the unifying element among its members.

Gradually, global migration will lead to the obliteration of national identities and logically pave the way to the formation of new ones, as has been the case throughout human history. For this reason, I do not understand the apocalyptic talk about disappearing nations. Nothing in socio-economic relations is eternal, nor will it ever be.  Likewise, nothing dies or disappears- it simply transforms into something which resembles its precursors. The same will eventually happen with our present-day nations.

At this point, the big question is: What identity(s) will replace the national ones? At the beginning of the formation of the European Union, it was believed that a supranational European identity might eventually form. However, the inherent antagonism from centuries of conflicts between the European nations has prevented them from developing true unity and an identity, even today. Perhaps we are returning to the ancient times when cities bore their own identities, as was the case with the ancient Hellenistic polises or with the Renaissance cities of Venice, Milan, Genoa, Seville, etc. Such a shift makes sense since a growing number of people will live in global cities, and increasingly, groups of various ethnicities, religions, and races will converge there. At the beginning of the 19th century, the world's urban population was only 3%, today it is 53%. By the end of this century it will be about 70%. In the developed world it already exceeds 80%. In countries such as Germany and Belgium, it is over 90%. That is to say, that more and more people will define themselves not by where they were born and their mother tongue, but by where they currently live, work and socialize, feel ‘at home’, and propagate future generations. Logically, as multi-cultural marriage increases, and with it, the displacement of people around the globe, the more difficult it will be for each succeeding generation to define itself by an ethnic or national identity.

 

Years ago, I remember the great Formula 1 driver Nico Rosberg being asked about where he is from. He replied that he was partly German, because of his German mother, and where he lived the longest; partly Finnish, because of his legendary father; and partly Monegasque, as he currently lives in Monaco and feels ‘at home’ there in the fullest sense of the word. 

By and large, people are perplexing. We want to take advantage of all the conveniences and achievements of the global, digital era, while trying to avoid the negative aspects. As with any process, this one has advantages and disadvantages. We take so much for granted: that we can travel freely around the world, get educated, access information, live luxuriously, comfortably and securely with cars, hot water, heating, toilets and bathrooms, and enjoy things which simply did not exist in the past, allowing us to live longer and more actively.  At the same time, we grumble against global population displacement, low birth rates, the mixing of cultures, and the erasure of nations and borders. But it all goes hand in hand. We must accept them as part and parcel.

I am convinced that we are living in the most hospitable period in all of human history. A time that gives us virtually unlimited opportunities to educate ourselves, to travel, explore, and to develop throughout our lives- things that even monarchs of the past did not have access to. Instead of enjoying these opportunities, we resent globalization and technology. In my presentations over the past few years, I have expounded that the peace, democracy, and freedom of travel we take for granted are in actuality, a gross exception to the rule. More commonly found in human history are war, tyranny, and restriction.  Only now, with the restrictions the COVID pandemic has imposed on us, have we gradually come to appreciate these things.

When we talk about the threats of globalization and multiculturalism, we must ask ourselves whether these are actually new phenomena, as a consequence of the industrial era, or whether they existed in the past, albeit on a different scale. Multiculturalism, which frightens us so much, by definition means that people of different cultures, ethnicities, religions, and races live in one territory. Well, then, I ask, what was the nature of the Roman Empire, within whose borders the languages spoken were Latin, Greek, Celtic, Germanic, Punic, Coptic, Aramaic, Syrian, Egyptian, Thracian, Illyrian, Hebrew, etc. Or the Holy Roman Empire, which was a conglomeration of ethnicities and languages. Consider the pastiche of languages in the Ottoman Empire as well, in which Ottoman Turkish, Albanian, Arabic, Armenian, Assyrian, Babylonian, Berber, Bosnian, Bulgarian, Cappadocian Greek, Caucasian, Coptic, Tatar, Croatian, Gagauz, Georgian, German, Greek, Hungarian, Italian, Judeo, Kurdish, Latin, Persian, Polish, Romanian, Russian, Serbian, Ukrainian, Wallachian, and more existed side by side.

All of them were multicultural formations, the differences are only in magnitude, because during that period of time the entire population of the Earth would have fit into one of today's big countries and its technologies.

I believe that the world will become increasingly globalized, which is wonderful because globalization gives us practically unlimited opportunities to develop and communicate with people of all ethnicities, races, and religions, to explore every corner of the planet, to study whatever we choose, to work as our heart dictates, to live where we feel best and can be surrounded by our personal networks!

I believe that the world will become increasingly multicultural, which is also wonderful because all people are essentially the same; we want the same things and have the same fears and desires. Every single identity - ethnic, religious, and even racial, is assigned to us with the sole purpose of manipulation, and economic and political purposes.

If I could, I would make it obligatory that the meaning of ‘tolerance’ be taught on the first day of school, in the first grade of every school in the world.  Being tolerant does not mean being weak and giving up on your values, but accepting the opinion and values of others, respecting their right to self-define, granted that they accept your rights, as well.

All problems with globalization come from manipulation and our fears. But as Martin Luther King said, if we have to climb a ladder, we don't need to see the top, we just have to take the first step without fear. Take the first step, shake off your fears and prejudices, and realize how wonderful the world is and how good life is.

There is nothing truer than the saying: There is nothing permanent, except change.  It is the driving force of humanity.

Die Welt - nachhaltig und veränderlich

Die Nachhaltigkeit ist das Gleichgewicht, das unseren Planeten in optimalem Zustand hält. Bei allem, was wir tun, müssen wir nach Gleichgewicht streben, bei allem was wir erschaffen, müssen wir nach Nachhaltigkeit in Zeit und Raum streben. Für das Schreiben ist das noch wichtiger, denn das geschriebene Wort bleibt bekanntlich auch nach uns.

Wir leben in einer Welt in der sich alles sehr schnell verändert, eine Welt in der gerade die Instabilität das treibende Element von allem ist, eine Welt die nichts mit den vorangegangenen Etappen der Menschheitsgeschichte zu tun hat, zunehmend global und zunehmend multikulturell. Immer mehr Menschen kommunizieren in "umgangssprachlichem" Englisch miteinander, und das geschriebene Wort erreicht immer mehr alle Punkte des Planeten und ist damit vielleicht der beständigste Bestandteil der modernen menschlichen Kommunikation.

In den letzten Jahren ist es in Bulgarien, aber auch in der Welt im Allgemeinen, sehr modern geworden die Globalisierung und die Anschuldigungen zu verleumden, dass sie zusammen mit dem Multikulturalismus an allen Übeln, die uns widerfahren sind, schuld sind. Noch irritierender sind die Erklärungen, dass die beiden Prozesse unter Laborbedingungen geschaffen worden zu sein scheinen, um die gute alte Ordnung des nationalchristlichen Europas zu zerstören, was natürlich absoluter Unsinn ist!

Die Welt bewegt sich in diese Richtung, es ist ein völlig natürlicher Prozess und es gibt kein Zurück. Ja, die Veränderungen haben den Menschen schon immer Angst gemacht, und sie sind heute besonders beängstigend, wenn Veränderungen buchstäblich täglich und sogar von Minute zu Minute stattfinden. Wenn wir davon ausgehen, dass die Menschheit 100.000 Jahre alt ist, wie die Anthropologie behauptet, dann lebten die Menschen in 99.800 Jahren von ihnen, unabhängig von dem politisch-ökonomischen System, auf identische Weise. Der harte Kampf mit dem Boden, um die Ernährung zu sichern, die niedrige durchschnittliche Lebenserwartung, die hohe Sterblichkeit und das unsichere Leben und vor allem die stark eingeschränkten Horizonte der Menschen. Ein Weltbild, das nur das Ende des Flurs der Ortschaft erreichte, in der man geboren wurde und höchstwahrscheinlich sterben wird, oder höchstens das benachbarte Marktzentrum.

Jetzt haben wir zum ersten Mal in der Geschichte der Menschheit Technologien, wir haben Industrie, wir haben Luftverkehr. Das verändert unser Weltbild komplett und macht uns natürlich Angst, obwohl wir täglich von allen Errungenschaften des industriellen, technologischen Zeitalters profitieren. Allein zu meinen Lebzeiten haben sich die Ausdrucksmittel mehrmals geändert und dies hat unser Verständnis, unser Leben und unsere Denkweisen entsprechend auch verändert. Als ich noch jung war in den 80er Jahren des 20. Jahrhunderts, war die Schreibmaschine das wichtigste Informations- und Ausdrucksmittel; ich war Student (in den 90er) als die großen klobigen Computer auftauchten; schon als Assistent Anfang des 21. Jahrhunderts arbeitete ich am Laptop und heute bin ich ständig am Telefon, um Informationen zu empfangen und zu übermitteln. 

 

Im 21. Jahrhundert sind wir außerdem infolge des technologischen Wandels mit einer weltweiten Vertreibung der Bevölkerung konfrontiert. Sie hatte bereits begonnen, aufgrund der COVID-Pandemie hörte sie für eine Weile auf, aber wenn diese vorübergeht wird die globalen Migrationen weitergehen. Ich weiß, dass dies bei den Menschen große Sorgen und starke Nostalgie an die Vergangenheit und die nationale Ära hervorruft, aber wir dürfen nicht vergessen, dass die Nation eine völlig künstliche Bildung ist, eine Folge der industriellen Revolutionen. Die Nationen umfassen fast ausnahmslos eine Reihe von Ethnien, manchmal mit von Grund aus unterschiedlicher Muttersprache, Religion, Geschichte, Kultur und Tradition, die aufgrund (meistens!) unfairer Friedensverträge nach militärischen Konflikten innerhalb der Grenzen eines Staates versammelt sind. Im öffentlichen Raum werden Ethnos und Nation oft verwechselt und ein Gleichheitszeichen zwischen ihnen gesetzt. Der Ethnos ist eine natürliche Bildung, bei der das verbindende Element aller Mitglieder die gemeinsame Muttersprache ist. So werden die globalen Migrationen nach und nach zur Auslöschung nationaler Identitäten führen und natürlich zur Bildung neuer führen, wie es in der gesamten Menschheitsgeschichte der Fall war. Und hier verstehe ich das apokalyptische Gerede zum Thema verschwindende Nationen nicht. Nichts in den sozialökonomischen Beziehungen ist ewig und kann nicht ewig sein, nichts stirbt oder verschwindet, es verwandelt sich nur in etwas Neues, das einige der Merkmale des Vorhergehenden trägt. So wird es jetzt mit den Nationen sein.

Die große Frage ist nun, welche Identität(en) die nationalen Identitäten ersetzen wird (werden)! Zu Beginn des europäischen Projekts glaubte man, dass sich allmählich eine übernationale europäische Identität herausbilden könne, aber es stellte sich heraus, dass der über Jahrhunderte ererbte Antagonismus zwischen den europäischen Völkern sie bis heute daran hindert eine echte Vereinigung und Selbstbewusstsein zu haben. Vielleicht bewegen wir uns auf das vergessene Alte und die Rückkehr der Städte als Identitätsträger zu, wie es bei den alten hellenistischen Städtepolen der Fall war oder bei Venedig, Mailand, Genua, Sevilla usw. Eine solche Veränderung ist logisch, da immer mehr Menschen in globalen Städten leben werden und immer mehr Menschen verschiedener Ethnien, Religionen und Rassen dort zusammenkommen werden. Zu Beginn des 19. Jahrhunderts betrug die städtische Bevölkerung der Welt nur 3 %, heute sind es 53 %, am Ende des Jahrhunderts werden es etwa 70 % sein, in den Industrieländern sind es bereits über 80 %. In Ländern wie Deutschland und Belgien sind es über 90 %. Der Gedanke ist, dass sich immer mehr Menschen nicht über ihren Geburtsort und ihre Muttersprache definieren, sondern über den Ort, an dem sie derzeit leben und arbeiten, ein Umfeld haben, sich wohl und zu Hause fühlen, Generationen schaffen. Das ist auch logisch, denn je mehr Mischehen geschlossen werden, ein normales Phänomen bei der weltweiten Vertreibung von Menschen, desto schwieriger wird es für jede nachfolgende Generation, eine fest definierte ethnische oder nationale Identität zu haben. Ich erinnere mich als vor Jahren der große Formel-1-Fahrer Nico Rosberg gefragt wurde, wie er sich fühle, antwortete er, dass er etwas deutsch sei, wegen seiner Mutter, die Deutsche ist und am längsten dort lebte, etwas finnisch, wegen seines legendären Vaters, und etwas monegassisch, da er derzeit in Monaco lebt, seine Freunde und sein Umfeld dort sind und er sich im wahrsten Sinne des Wortes zu Hause fühlt.

Generell sind wir die Menschen eigenartig, wir wollen alle Annehmlichkeiten und Errungenschaften des globalen, digitalen Zeitalters nutzen und irgendwie die negativen Seiten weglassen. Wie jeder Prozess hat auch dieser Vor- und Nachteile. Wir können es nicht wollen und für selbstverständlich halten, dass wir frei um die Welt reisen, uns weiterbilden, Zugang zu Informationen haben, immer luxuriöser, komfortabler und sicherer mit den Autos, dem Warmwasser, der Heizung, der Toilette und dem Badezimmer im Haus leben können, Dingen, die es in der Vergangenheit einfach nicht gab, länger und aktiver zu leben und gleichzeitig über die globale Bevölkerungsvertreibungen, niedrige Geburtenraten, die Vereinigung der Kulturen, die Auslöschung von Nationen und Grenzen zu schimpfen. All diese Dinge gehören zusammen, wir akzeptieren sie als Paket und können sie nicht voneinander trennen. 

Ich bin fest davon überzeugt, dass wir in der gnädigsten Zeit der Menschheitsgeschichte leben. Eine Zeit, die uns praktisch unbegrenzte Möglichkeiten gibt, uns weiterzubilden, zu reisen, die Welt zu erkunden, uns ein Leben lang weiterzuentwickeln, alles Dinge, zu denen selbst die Könige der absoluten Monarchien in der Vergangenheit keinen Zugang hatten. Und anstatt das alles zu genießen, ärgern wir uns über die Globalisierung und die Technologien. In den letzten Jahren habe ich in Vorlesungen und öffentlichen Präsentationen immer wieder erklärt, dass der Frieden, die Demokratie und die Reisefreiheit, die wir als selbstverständlich ansehen und zu wenig wertschätzen, eigentlich eine große Ausnahme von der Regel sind, weil die Regel in der Menschheitsgeschichte die Kriege, die Tyrannei und die Einschränkungen sind. Erst jetzt, mit den Einschränkungen, die uns die COVID-Pandemie auferlegt hat, haben wir begonnen all diese Dinge nach und nach zu realisieren.

Und wenn wir über die Bedrohungen der Globalisierung und des Multikulturalismus sprechen, fragen wir uns, ob es sich dabei tatsächlich um neue Erscheinungen infolge des Industriezeitalters handelt oder ob es sie, wenn auch in einem anderen Ausmaß, schon früher gegeben hat. Der Multikulturalismus, der uns so viel Angst macht, bedeutet per Definition, dass Menschen verschiedener Kulturen in einem Gebiet leben, d.h. verschiedene Ethnien, Religionen, Rassen. Nun frage ich, was war die Natur des Römischen Reiches, in dessen Grenzen die gesprochenen Sprachen Latein, Griechisch, Keltisch, Germanisch, Punisch, Koptisch, Aramäisch, Syrisch, Ägyptisch, Thrakisch, Illyrisch, Hebräisch usw. waren, oder das Heilige Römische Reich, das ein Konglomerat aus Ethnien und Sprachen war, oder sogar das Osmanische Reich, in dem osmanisch-türkische, albanische, arabische, armenische, assyrische, babylonische, berberische, bosnische, bulgarische, kappadokische, griechische, kaukasische Sprachen, Koptisch, Tatarisch, Kroatisch, Gagausisch, Georgisch, Deutsch, Griechisch, Ungarisch, Italienisch, Jüdisch, Kurdisch, Latein, Persisch, Polnisch, Rumänisch, Russisch, Serbisch, Ukrainisch, Walachisch usw. gesprochen wurden.

Sie alle waren multikulturelle Bildungen, die Unterschiede liegen nur in den Maßstäben, denn zu ihrer Zeit hätte die gesamte Erdbevölkerung in eines der heutigen großen Länder gepasst und natürlich in den Technologien, die die Frucht des Industriezeitalters sind.

Meine persönliche Überzeugung ist, dass die Welt immer globaler wird und das ist wunderbar, denn die Globalisierung gibt uns praktisch unbegrenzte Möglichkeiten uns zu entwickeln, mit Menschen aller Ethnien, Rassen und Religionen zu kommunizieren, jeden Winkel des Planeten kennenzulernen und zu erkunden, zu studieren was wir wollen, zu arbeiten was unser Herz begehrt, dort zu leben, wo wir uns am wohlsten fühlen und von Menschen aus unseremMilieu umgeben sind!

Meine persönliche Überzeugung ist, dass die Welt immer multikultureller wird und das ist wunderbar, denn im Grunde sind alle Menschen gleich, wir wollen die gleichen Dinge, wir haben die gleichen Ängste und Sehnsüchte. Und jede einzelne Identität – ethnische, religiöse und sogar rassische – wird uns zu dem einzigen Zweck zugemutet, anschließend für wirtschaftliche und politische Zwecke manipuliert und ausgenutzt zu werden.

Wenn es nach mir ginge, würde ich jeder Schule der Welt am ersten Schultag in der ersten Klasse verpflichten zu unterrichten was das Wort Toleranz bedeutet, denn tolerant zu sein, bedeutet nicht schwach zu sein und die eigenen Werte aufzugeben, sondern die Meinung und die Werte anderer zu akzeptieren, ihr Recht auf Selbstausdruck zu respektieren, vorausgesetzt sie akzeptieren euren.

Alle unsere Probleme mit der Globalisierung kommen von der Manipulation und unseren Ängsten, aber wie Martin Luther King sagte, wenn wir eine Leiter erklimmen müssen, müssen wir nicht die Spitze sehen, sondern nur den ersten Schritt ohne Angst machen. Machen Sie den ersten Schritt, schütteln Sie Ihre Ängste und Vorurteile ab und erkennen Sie wie wunderbar die Erde ist und wie gut das Leben ist.

Und nichts ist wahrer als der Gedanke, dass das Nachhaltigste und Beständigste im Leben die Veränderung ist - der ewige Motor der Menschheit.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на
Национален фонд „Култура”

logo_nationalen_fond_cultura.png
bottom of page