Малко са добрите пиеси, написани в България след 1989.
 

"Куци ангели" – като сентенция, като ситуация, като текст, е от много малкото изключения. Във века на виртуалното общуване, виртуалния секс, виртуалната реалност, във времето на разпищолени супергерои с неясна мотивация и лъскави чорапогащници се появи родния отмъстител
– Яна Маринова - Гуглето!
 

Художничка, ангел на възмездието, жрица...

Нетипична извадка, от един шантав народ? Къде ги тия извадки, къде го тоя народ? Не ги виждам в кастинга на поредното reality show, нито сред медийните експерти... Художниците имат сайтове в интернет, отмъстителите ги обуха в чорапогащници, а жриците изкарват добри пари – ако не в бордеите на Хамбург и Амстердам, то в горещите, медийни бардаци. Наивна изглежда днес личната война на една жена, ре-шила със собствените си ръце, с четката и пистолета в тях, да изправя кривините на света. Наивно откънтяват простичките, житейски мъдрости сред руините на опустялата ни татковина. Къде да напъхаме Яна Николова Гуглева – Гуглето, ръбата и крива, във века на приятните, предвидими, политически-коректни заоблености? И след като заменихме Берлинската стена с удобното място на тухли в стената – имаме ли изобщо нужда от нея?
 

Казват, че добрия въпрос носел в себе си отговора. Аз знам своите отговори. Не знам един, единствен, меродавен, извечен и изконен отговор. Знам, че земята продължава да се върти около Слънцето. И ще продължава – ако ще и без нас. И знам, че нищо не си отива – ръкописите не горят...