Още първата ми пиеса "Вечният април" ми направи впечатление със странните си образи, потопени в бит и абсурдност едновременно. Едно парадоксално съчетание между тежка миризма на гозби и спонтанни, но неясни пориви към "възвишеното". Но най-смешното и абсурдното е езикът на героите, които трудно изразяват мисълта си, най-често - поради липса на такава, и не страдат от излишък на енергия и потентност. Театрите с охота поставят пиесите на Камен Донев, защото са писани от актьор, който добре познава правилата на сценичната игра и има прекрасно чувство за хумор.

    проф. Крикор Азарян